Топло-гореща междугалактична среда
Топло-гореща междугалактична среда (на английски: Warm-hot intergalactic medium; съкратено WHIM) е хипотетична среда, съставена от рядка, топла до гореща (105 до 107 К) плазма, която според космолозите съществува в пространствата между галактиките и съдържа 40 – 50%[1][2] от барионната „нормална материя“ във Вселената на настоящата епоха.[3] За разлика от тъмната материя WHIM може да бъде оприличена на паяжина от горещ, дифузен газ, простиращ се между галактиките, съставен от плазма или от атоми и молекули. Хипотезата за WHIM е предложена като решение на проблема с липсващите бариони, доколкото наблюдаваното количество барионна материя не съответства на теоретичните прогнози от космологията.[4]
Голяма част от сведенията за природата на топлата и гореща междугалактическа среда идва от компютърните симулации на Космоса.[5] Предполага се, че WHIM има нишковидна структура от отделни, силно йонизирани бариони с плътност между 1 и 10 частици на кубичен метър.[6] Успоредно с гравитационно задвижваните процеси на сливане и натрупване активните галактически ядра създават газови ударни вълни в топло-горещата междугалактична среда. Поради шоковото безударно загряване на материята част от гравитационната енергия се преобразува в топлинно излъчване.[1]
Поради високата температура на средата се очаква тя да се наблюдава най-лесно при поглъщането или излъчването на ултравиолетово и нискоенергийно рентгеново лъчение. За да открият WHIM, изследователите извършват рентгенови наблюдения на една бързо растяща свръхмасивна черна дупка, известна като активно галактическо ядро или AGN. Установено е, че кислородните атоми в WHIM абсорбират рентгеновите лъчи, преминаващи през средата.[7] През май 2010 г. рентгеновата обсерватория Чандра открива гигантски резервоар на WHIM по протежение на галактичната суперструктура „Скулпторска стена“, отстояща на около 400 милиона светлинни години от Земята. През 2018 г. са наблюдавани силно йонизирани екстрагалактични кислородни атоми, които потвърждават симулациите на разпределението на масата в WHIM.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Bykov, A. M. et al. (February 2008). Equilibration Processes in the Warm-Hot Intergalactic Medium. – Space Science Reviews, 134(1 – 4), 141 – 153, arXiv:0801.1008, Bibcode 2008SSRv..134..141B, doi:10.1007/s11214-008-9309-4.
- ↑ Moskvitch, Katia. Astronomers Have Found The Universe's Missing Matter – For decades, some of the atomic matter in the universe had not been located. Recent papers reveal where it’s been hiding // Wired. 16 September 2018. Посетен на 16 September 2018.
- ↑ Reimers, D. (2002). Baryons in the diffuse intergalactic medium. – Space Science Reviews, 100(1/4), 89, Bibcode 2002SSRv..100...89R, doi:10.1023/A:1015861926654
- ↑ а б Nicastro, F. et al. (June 2018). Observations of the missing baryons in the warm-hot intergalactic medium. – Nature, 558(7710), 406 – 409, arXiv:1806.08395, Bibcode 2018Natur.558..406N, doi:10.1038/s41586-018-0204-1.
- ↑ Interstellar and Intergalactic Medium // The Ohio State University, June 2016. с. 240−244.
- ↑ Nicastro, Fabrizio и др. Missing Baryons and the Warm-Hot Intergalactic Medium // Science 319 (5859). January 2008. DOI:10.1126/science.1151400. с. 55.
- ↑ Huge Chunk of Universe's Missing Matter Found // Space.com. Посетен на 2016-12-05.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Warm–hot intergalactic medium в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |